Сърдечен екватор
СЪРДЕЧЕН ЕКВАТОР
Най-трудно е да кажа сбогом
след изкушаваща измама.
Това е драконова болест.
Лечение за нея няма.
Да тегля бързичко чертата,
назад да спра да се обръщам.
Забравяла съм важни дати.
Запомнила съм всяка дързост.
Щом диря изход в лабиринта
и скърша ли стебло ракита –
дали е зло – не дефинирам,
любов ли е – дори не питам.
Но от сърдечния екватор
къде е Орион не виждам.
Попаднах ли на грешна карта?
Посоките обърках – трижди.
А ти си тръгваш – и без време.
И мракът в мене прималява.
Понякога е страшно бреме
да бъдеш вечно оцеляващ.
© Валентина Йотова All rights reserved.
