22.10.2023 г., 13:05

Съревнование за лунатици

467 2 6

СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА ЛУНАТИЦИ

 

Безсилна съм да пея за смъртта.

Пък и не знам дали над гроб се пее?

Какво тук значат сан и суета? –

сред сенките щом бродиш – ненадеен.

 

В сърдечните блюда насипах сол,

защото самотата ми нагарча.

Човек на този свят пристига гол.

Не мъкне нищо, прекоси ли здрача.

 

Безсмислен става лудият ми бяг,

стремежът да си пръв – и то къде ли?

Защо във всеки да провиждам враг,

 

щом всинца ни очаква онзи бряг,

след който Бог на длани ще претегли

душите ни, преди да хлътнем в мрак?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...