СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА ЛУНАТИЦИ
Безсилна съм да пея за смъртта.
Пък и не знам дали над гроб се пее?
Какво тук значат сан и суета? –
сред сенките щом бродиш – ненадеен.
В сърдечните блюда насипах сол,
защото самотата ми нагарча.
Човек на този свят пристига гол.
Не мъкне нищо, прекоси ли здрача.
Безсмислен става лудият ми бяг,
стремежът да си пръв – и то къде ли?
Защо във всеки да провиждам враг,
щом всинца ни очаква онзи бряг,
след който Бог на длани ще претегли
душите ни, преди да хлътнем в мрак?
© Валентина Йотова All rights reserved.