Със замисъл добър, с финал – беля
В главата ми живее Пантелей-
човече с много шантави идеи.
Със замисъл добър, с финал – беля,
а после пати моята глава.
Че всеки път щом в къщи сам остана
кръстосвам от мазето до тавана.
Каквато и игра да съм започнал
щом дойде мама, от вратата почва:
- Кой в банята е всичко изпоцапал?
В леглото курабийки кой е лапал?
Найлонови торбички, върху печката?!
Усещам, някой ще го гази мечката!
А пък на мама децибелите в гласа
способни са и слон да отнесат.
- Аз само, ще отскоча до гаража
и после палавника здраво ще накажа -
Тъй татко ми се включва в многобоя.
Не чува никой, че вината не е моя.
Тоз′ Пантелей таквиз′ игри предлага,
че скуката далеч от мене бяга.
Ех, някога се малко поувличаме,
че разум и игри несъвместими са.
С усмивка дядо си намества очилата
намига ми и гледа към бащата:
- Май си забравил - казва той на тате
- че някога и ти така си патеше
от цяла банда палави човечета.
Но ето, че оказва се наследствено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
