10.10.2020 г., 8:53 ч.

Със замисъл добър, с финал – беля 

  Поезия » За деца
877 2 11

 

В главата ми живее Пантелей-

човече с много шантави идеи.

Със замисъл добър, с финал – беля,

а после пати моята глава.

 

Че всеки път щом в къщи сам остана

кръстосвам от мазето до тавана.

Каквато и игра да съм започнал

щом дойде мама, от вратата почва:

 

- Кой в банята е всичко изпоцапал?

В леглото курабийки кой е лапал?

Найлонови торбички, върху печката?!

Усещам, някой ще го гази мечката!

 

А пък на мама децибелите в гласа

способни са и слон да отнесат.

- Аз само, ще отскоча до гаража

и после палавника здраво ще накажа -

 

Тъй татко ми се включва в многобоя.

Не чува никой, че вината не е моя.

Тоз′ Пантелей таквиз′ игри предлага,

че скуката далеч от мене бяга.

 

Ех, някога се малко поувличаме,

че разум и игри несъвместими са.

С усмивка дядо си намества очилата

намига ми и гледа към бащата:

 

- Май си забравил - казва той на тате

- че някога и ти така си патеше

от цяла банда палави човечета.

Но ето, че оказва се наследствено. 

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??