Със замисъл добър, с финал – беля
В главата ми живее Пантелей-
човече с много шантави идеи.
Със замисъл добър, с финал – беля,
а после пати моята глава.
Че всеки път щом в къщи сам остана
кръстосвам от мазето до тавана.
Каквато и игра да съм започнал
щом дойде мама, от вратата почва:
- Кой в банята е всичко изпоцапал?
В леглото курабийки кой е лапал?
Найлонови торбички, върху печката?!
Усещам, някой ще го гази мечката!
А пък на мама децибелите в гласа
способни са и слон да отнесат.
- Аз само, ще отскоча до гаража
и после палавника здраво ще накажа -
Тъй татко ми се включва в многобоя.
Не чува никой, че вината не е моя.
Тоз′ Пантелей таквиз′ игри предлага,
че скуката далеч от мене бяга.
Ех, някога се малко поувличаме,
че разум и игри несъвместими са.
С усмивка дядо си намества очилата
намига ми и гледа към бащата:
- Май си забравил - казва той на тате
- че някога и ти така си патеше
от цяла банда палави човечета.
Но ето, че оказва се наследствено.
© Дочка Василева All rights reserved.
The work is a contestant:
