15.10.2013 г., 20:18

Съвет от приятел

570 0 0

Опитвам се да помогна на една жена,

от тъжна весела да бъде.

Изпратих моята усмивка да я променя,

да се зарадва.

Но не се получи.

Опитах се с глас да я разсмея,

разсмя се душичката, но дали оздравя

не можах да разбера.

Слънце, някой път и сълзите помагат.

Ако имаш време поплачи си днес

и вечерта ще бъдеш пак усмихната жена.

Но и тъжна да останеш,

пак ще те обичат хората до теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...