Oct 15, 2013, 8:18 PM

Съвет от приятел

  Poetry » Other
569 0 0

Опитвам се да помогна на една жена,

от тъжна весела да бъде.

Изпратих моята усмивка да я променя,

да се зарадва.

Но не се получи.

Опитах се с глас да я разсмея,

разсмя се душичката, но дали оздравя

не можах да разбера.

Слънце, някой път и сълзите помагат.

Ако имаш време поплачи си днес

и вечерта ще бъдеш пак усмихната жена.

Но и тъжна да останеш,

пак ще те обичат хората до теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....