Съвремие
Тежат ми болките на този свят.
В сърцето ми тревожно резонират.
Родих се беден. Вече съм богат –
със всичко, от което се умира.
И давя се в море от вечен гняв.
Човечеството свива пак пестници.
Откак се помни, търси пътя прав
и себе си безмилостно разнищва.
Реки от кръв. Страдания. Погром...
А има някъде пътека свидна –
тя води към спокойствие и дом.
И само обич трябва – да я видиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
