Patrizzia (Надежда Ангелова)
2256 18495
18.06.2019 г., 13:08 ч.

Съвсем не боли! 

  Поезия » Друга
506 13 9

Непокорна съм, знам, все летя на високо,
и прегръщам светкавици, дъжд ме вали,
след поредната грешно избрана посока,
рухвам тежко. Не питай! Съвсем не боли!

 

Скрити  в облак от теб чакат ме еднорози,
по крилете полепват ненужни вини.
Всеки изгрев за мен е до втръсване розов.
Всяка болка взривява хиляда луни.

 

Благородна лъжа ли? Зад думи се крия,
и в смеха ми Вселенската мъдрост струи.
За опашка на котка бездомна вържи я.
Аз отлитам. Не питай! Съвсем не боли!

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че ти харесва!
  • Помля ме с това стихо, Наде!!!
    Полифонично и мощно въздействие... усеща се, не се описва...
    Браво ти!!!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Поздрави, Наде!
  • Опитах се и аз да открия кои стихове особено ми харесват, но не успях Всичко е толкова силно, вихрено, шеметно и обгърнато в най-неочаквана образност!
  • Много ми хареса Наде!
    Особено тази част"Скрити в облак от теб чакат ме еднорози,
    по крилете полепват ненужни вини!"
    Което засилва метафорите с облаците и градира, усилва
    болката спрямо луната!
  • Чудесно е!
  • ДУШИчка съм, сенсей... . Рози, Влади, благодаря ви!
  • Хубава приказна картинка - еднорози /предполагам - бели, само девици са можели да ги яздят/, котка /приятелка на средновековните дами, търсещи срещи с рогатия, за да го направят по-рогат/, отлитане /транспорт - метла/...
    Пък си такава душичка... С крилца и зъбки...
Предложения
: ??:??