Съвсем не боли!
Непокорна съм, знам, все летя на високо,
и прегръщам светкавици, дъжд ме вали,
след поредната грешно избрана посока,
рухвам тежко. Не питай! Съвсем не боли!
Скрити в облак от теб чакат ме еднорози,
по крилете полепват ненужни вини.
Всеки изгрев за мен е до втръсване розов.
Всяка болка взривява хиляда луни.
Благородна лъжа ли? Зад думи се крия,
и в смеха ми Вселенската мъдрост струи.
За опашка на котка бездомна вържи я.
Аз отлитам. Не питай! Съвсем не боли!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
