bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
30.05.2008 г., 10:49 ч.

Така 

  Поезия » Друга
808 0 6

Там

светлината

(внимателно)

листи раздвижва.

На въздух

перото, челото

погалва.

Не отминавай

детето, което

(случайно, честно)

роза загърля.

То само лекичко

напява и

(припява).

Сега те виждам.

С ръцете си

принасяш

хоросан.

 

Така

светът не може да

отмине.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??