May 30, 2008, 10:49 AM

Така 

  Poetry » Other
822 0 6

Там

светлината

(внимателно)

листи раздвижва.

На въздух

перото, челото

погалва.

Не отминавай

детето, което

(случайно, честно)

роза загърля.

То само лекичко

напява и

(припява).

Сега те виждам.

С ръцете си

принасяш

хоросан.

 

Така

светът не може да

отмине.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??