Там
светлината
(внимателно)
листи раздвижва.
На въздух
перото, челото
погалва.
Не отминавай
детето, което
(случайно, честно)
роза загърля.
То само лекичко
напява и
(припява).
Сега те виждам.
С ръцете си
принасяш
хоросан.
Така
светът не може да
отмине.
© Божидар Пангелов All rights reserved.
...
Да!
Поздрав!