20.08.2021 г., 8:08  

Така ли?!

1.9K 7 33

(рапър от канавката)

 

Чудя се наистина как сме оцелели?!

На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!

Вятър ли не случихме, че сме побелели,

а сега – в канавката! Пътя не видя ли?!

 

Чак не ми се вярва!.. Но сме се разбрали:

баните лекуват щом са много кални.

Слънчогле́до слънце облаците гали,

лятото прева́ля, зарежи́ сандалите,

 

скачай, че мечтите доста са презрели –

взели-да́ли ми́гат осиромашели…

Спо́кич – ще запалят! Те са обещали

обич да ни носят, колкото сме дали.

 

Втората канавка – два на два… Така ли?!

И какво безценно време сме избрали

с благодатна манна в звездни магистрали,

но преди да стигнем – газ сега към Бaли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

1 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...