Къде е зимата от младостта
със преспите, като вълните морски,
със цъфналите по прозорците цветя,
със белотата на пейзажи горски?...
И танца на снежинките го няма,
заместен от дъждовалеж студен,
и кал по улиците грозно разпиляна -
Това не може да е зимата за мен!
Реалността, уви, това е днес,
децата сняг такъв и не познават...
Това ме прави тъжен, като пес
който рита всеки и го подиграват...
20.12.2024.
© Георги Каменов Всички права запазени
Че идва и залива до излишности.
Снегът е факт. За колко? Он си знае.
Но явно с този стих го провокира.