20.07.2022 г., 20:17

Така ми се иска...

502 4 10

Пеперудено нежна и мека, вечерта се разстла над земята.

По невидима лунна пътека слезе Бог и погали децата –

да пораснат добри и човечни, умни, смели, творци на живота

и лекарство за мир да намерят, да умрат семената на злото.

 

Тази вечер децата сънуват чуден сън за небесна поличба,

под клепачите морни изплуват чудеса, сякаш с пръчка магична

някой тайни извечни разкрива за познания, скрити дълбоко

и повяхват полетата сиви на коварство, злини и жестокост.

 

Тази вечер децата са кротки и усмихнати в свойте постели,

из Вселената правят разходка, Бог ги води по пътя умело.

Тази вечер вълшебство изприда и втъкава го в мислите детски –

този свят, от безумна корида, да превърнат в могъщо наследство.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...