Така ми се иска да ми припомниш
как нежно докосват ръцете ти,
като есенен лист сълза се отронва
и плавно прекосява лицето ми...
Така ми се иска да ми припомниш
опиянението от устните,
как неистово като дете ми се молиш
да те целуна на съмване...
Така ми се иска да ми припомниш
магията на красивите думи,
да обещаваш вяра, да ми говориш,
а дъждът тихичко да шуми...
Така ми се иска да ми припомниш
как се обича наистина,
с ръце, с устни, с думи да го повториш,
да забравя, че всичко е минало!
© Таня Момчева Всички права запазени