12.08.2011 г., 18:41

Там - сред дивото

885 0 15


Там - сред дивото - крещях,

разкъсвах се на хиляди парчета,

сто живота съпреживях,

а в един живот душата ми обречена е клета.

Сълзи не можех да пророня,

събирах в сърцето си болката горяща,

бягах надалече, исках да прогоня

ужаса от мъката в кръвта ми вряща,

Там - сред дивото - откривам,

че тишината е могъщ лечител.

За всеки търсещ гарантирам,

че ще открие в себе си един спасител...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...