Там, зад хълма
Тези голи тополи,
наредени край пътя,
сякаш сгърчили клони
във предсмъртна агония.
Тези ивици суша,
със смразени зеници...
И дошло им до гуша -
бич за дивни илюзии.
Занемели, врабците
мършавеят по жиците.
Сякаш тежки пестници
по замръзнали бузи...
Но...
Сънуват все пролет,
със зелените листи
ще усмихнат тополите.
А и пътят е... близко.
Ще запеят щурците,
там, зад хълма отбрулен.
Неусетно ще цъфнат
първи бели кокичета.
Там, зад хълма, където
пътят все е нарочен
да ме води нататък,
в онзи свят... Непорочен.
Ще съм там. Ще дочакам
в унес китната пролет...
С нея, знам, ще закичиш
неусетно душата ми.
И пребродил ми мислите,
ще... приседнеш край мене.
Със букетче... игличина
ще закичиш.. косите ми.
Ще ми кажеш едничко...
Тих. И... плахо: "Обичам те!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
!!
