4.03.2011 г., 21:01

Танц на свещи

1.6K 0 21

 

Тъмно е. А всъщност ни е светло.

Восъкът линее неусетно.

Тихо е. А всъщност плаче песен.

Моят блус по тебе е унесен.

 

Танц ли е, или сънувам вече?

А светът е толкова далече...

Твоите ръце ли ми говорят?

Искам всичко нежно да ти сторя.

 

Ти си в мен. А всъщност аз съм в тебе.

Всеки косъм близост е потребен.

Щастие. А всъщност има болка.

Само любовта ни знае колко.

 

Чуваш ли как въздухът умира?

В топлите си устни те прибирам.

Искаш ли да стана твоя кожа?

Пламъкът издъхва тихо: "Боже!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Магьосник си на красотата!
  • Допада ми стила ти на писане!
  • няма лошо - по епидермис, Дар.Никак, даже
    всъщност "А, всъщност" ми е в повече
  • Толкова е красиво, че ми се иска да го споделя с колкото се може повече хора! Романтично... Четеш отново и отново, започва да си играе със съзнанието, да пулсира нежно в него, за да го настрои на собствената си честота.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...