4.03.2011 г., 21:01

Танц на свещи

1.6K 0 21

 

Тъмно е. А всъщност ни е светло.

Восъкът линее неусетно.

Тихо е. А всъщност плаче песен.

Моят блус по тебе е унесен.

 

Танц ли е, или сънувам вече?

А светът е толкова далече...

Твоите ръце ли ми говорят?

Искам всичко нежно да ти сторя.

 

Ти си в мен. А всъщност аз съм в тебе.

Всеки косъм близост е потребен.

Щастие. А всъщност има болка.

Само любовта ни знае колко.

 

Чуваш ли как въздухът умира?

В топлите си устни те прибирам.

Искаш ли да стана твоя кожа?

Пламъкът издъхва тихо: "Боже!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Магьосник си на красотата!
  • Допада ми стила ти на писане!
  • няма лошо - по епидермис, Дар.Никак, даже
    всъщност "А, всъщност" ми е в повече
  • Толкова е красиво, че ми се иска да го споделя с колкото се може повече хора! Романтично... Четеш отново и отново, започва да си играе със съзнанието, да пулсира нежно в него, за да го настрои на собствената си честота.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...