Танц на свещи
Тъмно е. А всъщност ни е светло.
Восъкът линее неусетно.
Тихо е. А всъщност плаче песен.
Моят блус по тебе е унесен.
Танц ли е, или сънувам вече?
А светът е толкова далече...
Твоите ръце ли ми говорят?
Искам всичко нежно да ти сторя.
Ти си в мен. А всъщност аз съм в тебе.
Всеки косъм близост е потребен.
Щастие. А всъщност има болка.
Само любовта ни знае колко.
Чуваш ли как въздухът умира?
В топлите си устни те прибирам.
Искаш ли да стана твоя кожа?
Пламъкът издъхва тихо: "Боже!"
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
