11.06.2009 г., 18:02

Танцувам сама

839 0 1

Танцувам сама

под светлината на улични лампи,

а високо над мене свети луната.

 

Дали ще се справя ?

Мога ли всичко?

Дали ще преборя тъгата?

 

И по мост от въздишки да мина,

аз пак към теб ще летя.

Наричай ме своя любима

и вечно за теб ще горя.

 

И все тъй си свети луната,

а аз си танцувам наум

и питам се тази измама

дали е поредният сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Йосифова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно, но силно! Истинско и крсиво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...