Танцувам сама
под светлината на улични лампи,
а високо над мене свети луната.
Дали ще се справя ?
Мога ли всичко?
Дали ще преборя тъгата?
И по мост от въздишки да мина,
аз пак към теб ще летя.
Наричай ме своя любима
и вечно за теб ще горя.
И все тъй си свети луната,
а аз си танцувам наум
и питам се тази измама
дали е поредният сън.
© Йоана Йосифова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
