Танцувам сама
под светлината на улични лампи,
а високо над мене свети луната.
Дали ще се справя ?
Мога ли всичко?
Дали ще преборя тъгата?
И по мост от въздишки да мина,
аз пак към теб ще летя.
Наричай ме своя любима
и вечно за теб ще горя.
И все тъй си свети луната,
а аз си танцувам наум
и питам се тази измама
дали е поредният сън.
© Йоана Йосифова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
