thedac (Димитър Драганов)
864 1125
30.04.2022 г., 8:11 ч.

Танцът на живота и смъртта 

  Поезия
168 0 4

Когато някога смъртта отново някой горе вземе,

се ражда бебе на света и грее в благото ни време.

Детето спи и топла гръд велики сили му дарява,

а някой тича сам, без път, сломен от болката кора̀ва.
 

Когато падне вечерта и плаче младата вдовица –

ужасна болка е смъртта и мощна, шантава плесница!

Животът търси своя път! Луната пада уморена!

Смъртта е тиха. Тя е кът?! Помнѝ вдовицата сломена!
 

Животът никога не спи. Нима животът е в парите?

Накрая тръгваме с души, които пеят за мечтите!

Боли, когато ти си сам, но после с някой се намираш!

Градиш семейния си храм и ето – всяка болка спира...
 

Жена заголва нейде плът, а мъж се учи да Обича.

Завеси падат! Те мълчат. Животе, толкова циничен,

защо те губим през нощта и ти отиваш си без време,

когато някога смъртта отново някой горе вземе?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??