Танцът на живота и смъртта
Когато някога смъртта отново някой горе вземе,
се ражда бебе на света и грее в благото ни време.
Детето спи и топла гръд велики сили му дарява,
а някой тича сам, без път, сломен от болката кора̀ва.
Когато падне вечерта и плаче младата вдовица –
ужасна болка е смъртта и мощна, шантава плесница!
Животът търси своя път! Луната пада уморена!
Смъртта е тиха. Тя е кът?! Помнѝ вдовицата сломена!
Животът никога не спи. Нима животът е в парите?
Накрая тръгваме с души, които пеят за мечтите!
Боли, когато ти си сам, но после с някой се намираш!
Градиш семейния си храм и ето – всяка болка спира...
Жена заголва нейде плът, а мъж се учи да Обича.
Завеси падат! Те мълчат. Животе, толкова циничен,
защо те губим през нощта и ти отиваш си без време,
когато някога смъртта отново някой горе вземе?
© Димитър Драганов All rights reserved.
