11.07.2010 г., 11:39

Тати

884 0 0

Пред снимка избеляла, в рамка запрашена,

скрита някъде сред стари вещи на тавана,

стоя притихнал, свил си коленете на земята

и гледам в нищото - аз виждам през стената...

 

 

Видях как с теб хвърчило правим като пепруда,

как пързалям се със ските твои по снега студен,

как с въдицата подарена  хващам първата си риба,

как в дядо мраз открих те пременен...

 

 

Така стоя, а времето минава неусетно тихо

лишава ме сега от мъничкото в тази стая...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомир Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...