Jul 11, 2010, 11:39 AM

Тати 

  Poetry » Other
640 0 0

Пред снимка избеляла, в рамка запрашена,

скрита някъде сред стари вещи на тавана,

стоя притихнал, свил си коленете на земята

и гледам в нищото - аз виждам през стената...

 

 

Видях как с теб хвърчило правим като пепруда,

как пързалям се със ските твои по снега студен,

как с въдицата подарена  хващам първата си риба,

как в дядо мраз открих те пременен...

 

 

Така стоя, а времето минава неусетно тихо

лишава ме сега от мъничкото в тази стая...

 

 

© Тихомир Атанасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??