Тая нощ край хамбара
-
Тая нощ край хамбара
ще ти дам всичко свое –
на лицето загара,
и на пазва – усоето.
В медни менци наливам
ечемична ракия –
да ухае на мливо,
та с любов да я пиеш!
Ще са там отразени –
влюбен поглед райграсен,
и сърце-хризантема,
и на устни – меласата.
Хайде, скачай на коня,
та до мрак да ме стигнеш.
Ще ти сторя поклони
с най-немирните мигли.
А небето сърдито
нека с гръм те подсети –
да заскачаш в гърдите,
да забързаш сърцето.
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
