-
Тая нощ край хамбара
ще ти дам всичко свое –
на лицето загара,
и на пазва – усоето.
В медни менци наливам
ечемична ракия –
да ухае на мливо,
та с любов да я пиеш!
Ще са там отразени –
влюбен поглед райграсен,
и сърце-хризантема,
и на устни – меласата.
Хайде, скачай на коня,
та до мрак да ме стигнеш.
Ще ти сторя поклони
с най-немирните мигли.
А небето сърдито
нека с гръм те подсети –
да заскачаш в гърдите,
да забързаш сърцето.
-
© Станислава All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
