16.02.2021 г., 15:40

Тази песен...

1.2K 5 19

Искам да валят върху ми, като дъжд в изящна есен

Думи, думи, думи, думи да изпрося тази песен,

Да е тук секунда още, с нея да съм надалече

От спокойните си нощи и мигът да бъде вечен.

 

Тръгва като полъх нежен от крила на пеперуди.

После става вихър снежен, едно цвете да събуди,

Крехко в силната си воля да разчупи ледовете

И със слънцето отгоре  то самото да ни свети.

 

И в деня с  живота тича, а във вечерта красива

Тя в косите на момиче спира за да си почива.

После литва във простора със нощта се съгласява

И на влюбените хора падащи звезди раздава.

 

С любовта на сън прилича, тъжна е след изневяра.

Може само да обича. Може само да е вяра.

И  когато на ръба си, и светът се разрушава

Я извикай от съня си, тя ще спре потока лава.

 

Дим и огън ще разсее, ще намери път, постеля

Истината ще изгрее  и тогава във неделя,

Миг преди да тръгне тихо, искам повече от  всичко

Аз да съм след нея шепот

Шепот, който те обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Произведението е включено в:

Да целунеш песен

Да целунеш песен
14,00 лв.
1.7K 1

Коментари

Коментари

  • Пепии, Пепии, боговете никога не слизат да се обясняват, за тва пращат ангели :р /нямам предвид Онзи с главната буква/
  • щурак - знам кой е авторът и съм оценила стиха му. мен ме досмеша, че някакъв профил, регнат от 10 часа, му адвокатства. Пиар някакъв.

    Петър1 (Петър Димитров) - а де! И аз това питам и отговор не чакам!
  • Няма да можеш, Пепи. И сто песни на Димаш да чуеш, ще пишеш, като паленка, като Бисер няма да можеш
    А на Мария благодаря, винаги е интересно да се научи нещо повече за хубава творба, като тази
  • Значи ли, че и аз като чуя песента на Димаш така ще се вдъхновя, че ще напиша брилянтно стихотворение?
  • Мария, простете ни невежеството и това, че четем ей тъй, ургулешката водоравно и най-вече, че не членуваме и ние в този клуб.
    Какво да се прави, никой не е съвършен. Или поне не се ражда такъв

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...