Тази песен...
Искам да валят върху ми, като дъжд в изящна есен
Думи, думи, думи, думи да изпрося тази песен,
Да е тук секунда още, с нея да съм надалече
От спокойните си нощи и мигът да бъде вечен.
Тръгва като полъх нежен от крила на пеперуди.
После става вихър снежен, едно цвете да събуди,
Крехко в силната си воля да разчупи ледовете
И със слънцето отгоре то самото да ни свети.
И в деня с живота тича, а във вечерта красива
Тя в косите на момиче спира за да си почива.
После литва във простора със нощта се съгласява
И на влюбените хора падащи звезди раздава.
С любовта на сън прилича, тъжна е след изневяра.
Може само да обича. Може само да е вяра.
И когато на ръба си, и светът се разрушава
Я извикай от съня си, тя ще спре потока лава.
Дим и огън ще разсее, ще намери път, постеля
Истината ще изгрее и тогава във неделя,
Миг преди да тръгне тихо, искам повече от всичко
Аз да съм след нея шепот
Шепот, който те обича.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
