14.09.2012 г., 21:09

Тематично

1K 1 14

                      ТЕМАТИЧНО          

                                                                             

Пак  събра ги  кварталната   пейка

и  нададоха  вой  с  режещ  глас

за   пържоли  и  рибици, флейки...

Позаострих   ухото  си  аз.

 

Друга  тема   как  никой   не   хвана!

Беше  страшен  кошмарният  шум

за  каймата, филето, салама

и  каквото  им  дойде  наум.

 

Тъй  във месните си  увертюри

се  прехласваше  бодрият  хор.

Но  дойде един  луд  и разтури

тематично  махленския  сбор.

 

Той посочи им  смело  звездите,

романтичната  кръгла  луна.

Много  тихо  и просто  попита:

Е, кажете, какво е това?

 

Онемяха  и  пръжки  видяха,

а  луната  бе  с връхче   тава...

Някой  каза, че хапвал  звездата,

отразена  в  шкембето чорба.

 

Даже  имало  лунна  пътека

сред  фидето  и   жълтата  лой.

Но  погълнал  и нея  човекът...

И  на масата   станал  герой.

 

Няма лошо! Народът  е  гладен - 

съжали ги чудатият странник.

Глътка вино и  хлебец  раздаде,

да  напомни  за  своя  Избраник...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...