Ти бъди... бъди готов...
Ти бъди... бъди готов...
Любовта е пламък във очите ни -
тихо сливане със вятъра,
любовта е майка на сълзите ни,
дето всяка нощ целувки чакаха...
Миговете плъзнаха в безкрая ни -
пак любов покоя наруши,
срина трепетите в ада ни
и далече вече ни държи...
И изстива бавно топлината ми
от туптящата ти мъжка гръд,
и кипи в страдание душата ми -
дъжд размива в сенки моя път...
Аз ще те намеря там, във тъмното,
ще напълня устните с любов
и ще продължим към бъдното -
ти бъди... бъди готов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
Браво! 