26.09.2008 г., 12:02

Ти чувал ли си тишината?

1.3K 0 15
Тишината е бяла и нежна.

Чувал ли си как звучи тишината?

Като звук от разцъфващо цвете,

леко галено от полъх на вятър.

Като шепот на есенни листи.

Като поглед през нощен прозорец.

Като стон, като въздишка.

Като шум от стенен часовник,

отброяващ в нощта часовете.

Като бавно  догарящи свещи,

проблясващи в тъмнината.

Като биенето на  сърцето ти.

Като погледа, спрян във очите

на единствен и верен приятел.

Тишината е бяла и нежна.

Ти чувал ли си тишината?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Вергова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълнуващо! Изключителна чувствителност на сетивата, преобразена в думи...
  • Питаш, отговарям ти-Да! Много пъти...Стихото е страхотно! Зем.
  • нежно и вярно
  • "Тишината е бяла и нежна."
    Прекрасна е твоята тишина!Нежен и ефирен стих,галещ сетивата!Аплодисменти,Мария!
  • Толкова добре си я нарисувала тази тишина.
    Прилича на празнотата там вътре във нас, когато някой ни липсва.
    Поздрав, Мария!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...