Ти идваш в моите очи
По Евтим Евтимов
Забулена във слънчева забрадка,
със облачето бяло под ръка,
ти идваш светла със походка гладка,
за да прегазиш моята река.
Просветнаха ми дните, като листи.
Далеч са вече тъмните следи.
А мислите по тебе са ми чисти
и днес те чакам аз, като преди.
Росата по тревата е изгряла.
По капките й сребърни вървиш.
Самата ти си, като капка бяла
и в теб- в сърцето- бисерче държиш.
Мъжете ще те търсят по полята.
Щурците- в кладенчета от лъчи.
Светулките- в нощта на необята.
А ти се гушиш в моите очи.
П.П. Стихотворението е отличено с Трета награда на
Третия национален поетичен конкурс "Горчиво вино"- Петрич, 2016
/ виж: https://www.facebook.com/people/никола-апостолов/100002657651897
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
