По Евтим Евтимов
Забулена във слънчева забрадка,
със облачето бяло под ръка,
ти идваш светла със походка гладка,
за да прегазиш моята река.
Просветнаха ми дните, като листи.
Далеч са вече тъмните следи.
А мислите по тебе са ми чисти
и днес те чакам аз, като преди.
Росата по тревата е изгряла.
По капките й сребърни вървиш.
Самата ти си, като капка бяла ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up