Ти, който ми остави Тишина...
Неведомите ти уловки превърнаха безжизнения камък в огън...
Руми
Умът ми е пречупил Тишината
в разскърцаните панти на Всемира.
След теб сърцето ми отлитна. Плахо.
В уловките на времето са дирите.
На думите езиците потайни.
На звуците по медените песни.
Намерих се - едно сърце от слама.
Ту лумне... Ту погасне лесно.
Но ти ме сътворяваше безкрайно.
Разплете ме на нишки. Да прогледна.
Бъбривостта ми... Ти - мълчана тайна.
Аз виждам огъня. И пушекът му. Блед е.
И ето пише - Палечка в сърцето ти.
По пясъчните стъпки се завърна.
Живея в Оня миг... и не ръцете ти...
Душата ми Душата ти прегърна.
© Таня Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Очарователно! Радвам се, че макар и късно му се насладих! Браво!😍
-
Газиш в дълбокото...Не - там си в свои води!
-
Свети Душата ти с тъничко пламъче
и няма как да се изгуби...
Ту бели, ту черни следите ми, само че
Сърцето повярва във цветното чудо...
П.П. Толкова трепкащо стихче си ми написал, че ако знаех - щях да се завърна по-рано... -
Палечка в сезона на мъглите
пише тихо във сърцето ми.
Но думите за вас ще бъдат скрити...
Оставям ви душата си. За да ви свети.
П.п. Права е Светла.
П.п.п. Ресто: Наскита ли се?... -
... как пък не... 🙂 ❤
-
Чаках те.. Завърна се!! Този път някак по-укротена... ❤
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
