Ти, който ми остави Тишина...
Неведомите ти уловки превърнаха безжизнения камък в огън...
Руми
Умът ми е пречупил Тишината
в разскърцаните панти на Всемира.
След теб сърцето ми отлитна. Плахо.
В уловките на времето са дирите.
На думите езиците потайни.
На звуците по медените песни.
Намерих се - едно сърце от слама.
Ту лумне... Ту погасне лесно.
Но ти ме сътворяваше безкрайно.
Разплете ме на нишки. Да прогледна.
Бъбривостта ми... Ти - мълчана тайна.
Аз виждам огъня. И пушекът му. Блед е.
И ето пише - Палечка в сърцето ти.
По пясъчните стъпки се завърна.
Живея в Оня миг... и не ръцете ти...
Душата ми Душата ти прегърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
