Dec 2, 2020, 8:41 AM

Ти, който ми остави Тишина... 

  Poetry » Love
521 4 6

Неведомите ти уловки превърнаха безжизнения камък в огън...

                      Руми

 

Умът ми е пречупил Тишината

в разскърцаните панти на Всемира.

След теб сърцето ми отлитна. Плахо.

В уловките на времето са дирите.

 

На думите езиците потайни.

На звуците по медените песни.

Намерих се - едно сърце от слама.

Ту лумне... Ту погасне лесно.

 

Но ти ме сътворяваше безкрайно.

Разплете ме на нишки. Да прогледна.

Бъбривостта ми... Ти - мълчана тайна.

Аз виждам огъня. И пушекът му. Блед е.

 

И ето пише - Палечка в сърцето ти.

По пясъчните стъпки се завърна.

Живея в Оня миг... и не ръцете ти...

Душата ми Душата ти прегърна.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Очарователно! Радвам се, че макар и късно му се насладих! Браво!😍
  • Газиш в дълбокото...Не - там си в свои води!
  • Свети Душата ти с тъничко пламъче
    и няма как да се изгуби...
    Ту бели, ту черни следите ми, само че
    Сърцето повярва във цветното чудо...

    П.П. Толкова трепкащо стихче си ми написал, че ако знаех - щях да се завърна по-рано...
  • Палечка в сезона на мъглите
    пише тихо във сърцето ми.
    Но думите за вас ще бъдат скрити...
    Оставям ви душата си. За да ви свети.

    П.п. Права е Светла.
    П.п.п. Ресто: Наскита ли се?...
  • ... как пък не... 🙂 ❤
  • Чаках те.. Завърна се!! Този път някак по-укротена... ❤
Random works
: ??:??