> Неведомите ти уловки превърнаха безжизнения камък в огън...
>
> Руми
Умът ми е пречупил Тишината
в разскърцаните панти на Всемира.
След теб сърцето ми отлитна. Плахо.
В уловките на времето са дирите.
На думите езиците потайни.
На звуците по медените песни.
Намерих се - едно сърце от слама.
Ту лумне... Ту погасне лесно.
Но ти ме сътворяваше безкрайно. ...