Ти, мъртво сърце!
и пееш предсмъртната песен
за приятелство мъртво навеки,
за в душата настъпила есен...
Зарад спомени нежни кървиш,
за дъха на живота изчезнал...
И дори, и дори да простиш,
не зараства таз рана порезна...
А не спираш,
обречено ти, във страдания
полека да гинеш...
Всекидневно солени сълзи
върху раната прясна
разливат се...
И ти пееш, ти пееш, сърце,
за приятелство мъртво навеки...
Коравите, съсухрените ръце
на живота от мечтите отнеха те...
Ти - догоряло, ти - мъртво съце,
в копривени покои погребаха те...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени