Туптиш в последни конвулсии, сърце,
и пееш предсмъртната песен
за приятелство мъртво навеки,
за в душата настъпила есен...
Зарад спомени нежни кървиш,
за дъха на живота изчезнал...
И дори, и дори да простиш,
не зараства таз рана порезна...
А не спираш,
обречено ти, във страдания
полека да гинеш...
Всекидневно солени сълзи ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up