7.07.2015 г., 12:50

Ти не тъгувай, приятелю!

1K 0 1

ТИ НЕ ТЪГУВАЙ, ПРИЯТЕЛЮ!

  (на маестро I.S с обич)

 

Ти не тъгувай, Приятелю!

Оглеждам себе си в твойте очи.

Виждам влажни, неспокойни твоите сини лунѝ.

Ти не тъгувай, приятелю

за посинялото от обѝди отминало време,

за хората...

извърнали очи от тебе

без компас...

Без  обич...

без  милост... И

в забрава тебе захвърлили.

Ти  Не  тъгувай, приятелю!

за грешките чужди,

за кратките, прашните пътища...

Помнѝ от мене, приятелю -

сълзи ражда само пепелта!

Ти не тъгувай, приятелю!

Някъде там в синевата

писалище има за двама -

каменна маса гравѝрана..

Цветята са нейния покрив.

Птиците музика композират

и листите бели стоят...

и чакат Ни двама

да продължим тази поема... и

думи що нямат край!

Ти(!)  не тъгувай, приятелю  Мой...!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Пенчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....