Ти не тъгувай, приятелю!

ТИ НЕ ТЪГУВАЙ, ПРИЯТЕЛЮ!

  (на маестро I.S с обич)

Ти не тъгувай, Приятелю!

Оглеждам себе си в твойте очи.

Виждам влажни, неспокойни твоите сини лунѝ.

Ти не тъгувай, приятелю

за посинялото от обѝди отминало време,

за хората...

извърнали очи от тебе

без компас...

Без  обич...

без  милост... И

в забрава тебе захвърлили.

Ти  Не  тъгувай, приятелю!

за грешките чужди,

за кратките, прашните пътища...

Помнѝ от мене, приятелю -

сълзи ражда само пепелта!

Ти не тъгувай, приятелю!

Някъде там в синевата

писалище има за двама -

каменна маса гравѝрана..

Цветята са нейния покрив.

Птиците музика композират

и листите бели стоят...

и чакат Ни двама

да продължим тази поема... и

думи що нямат край!

Ти(!)  не тъгувай, приятелю  Мой...!