Ти недей все така да ме викаш, Любов.
Престани! Много дълго ме мамиш.
Но, уви, всеки път съм отново готов
в твоя нежен капан да се хвана.
Зная много добре как ще свърши това.
Ще ти дам моя ритъм сърдечен.
Ти ще литнеш, Любов – горда, млада, сама.
Аз ще чезна по тебе, обречен.
Ще изгарям без сън и ще пия сълзи.
Нищо. Нека! Това е за тебе.
Щом ръката ти топла по гърба ми пълзи,
ще приема най-страшния жребий.
Ще съм просяк и принц. Ще пълзя, ще кървя,
ще блестя, ще трептя и ще страдам,
но след тебе, Любов, вечно твой ще вървя,
без да чакам ни чест, ни награда.
© Нина Чилиянска Всички права запазени