Ти носиш дъха и
Ти носиш дъха и,
макар че я няма
и тя е в дома ми,
но не е желана...
Не идвай със нея -
боли да я чувствам.
Тя има си дом,
а защо не си тръгва?...
Ти носиш дъха и...
Това е проклятие,
окраде душата ми,
после изгаври се...
Преляло е времето,
дето търпях я
и няма да влезе
тъй както очаква...
Дъхът и във тебе
е вече умора.
И не, не е късно
за нейното сбогом.
Ела като някога
с дъх на ливада...
За тебе запазих
душата си млада...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
