16.07.2013 г., 20:22  

Ти счупи моите окови 2002

606 0 0

Срина ти в мен моите прегради -

като стари паянтови сгради.

Счупи моите ръждиви окови -

и подплаши със поглед смъртта.

И след няколко простички думи,

в един разговор къс помежду ни -

аз от сън се пробудих вековен

и във мене изгря утринта.

Аз не съм се страхувал от нищо -

ала демони стари, предишни,

моите нощи са завладяли,

контролирайки моята душа.

Но не мислех, че теб ще открия.

И учуден съм - нека не крия -

колко много неща си прозряла.

Поправи ме - нали не греша?

Аз мълча вече много години

и си мислех, че всичко ще мине...

Аз си мислех, че пак ще забравя -

ала помня какво е било.

Няма смисъл все да се крия -

трябва с демоните си да се бия.

И с лице срещу тях заставам -

със изправено гордо чело.

Всъщност съм неверник и грешник.

И не знаех, че пак ще те срещна

теб - едно страхотно момиче,

теб - една страхотна жена.

Ала знам - и преди съм те срещал.

Още пазя спомен за нещо...

Може би пак теб съм обичал -

в една друга, далечна страна.

Че очите ти - тъй търпеливи,

че очите ти - толкова красиви -

победиха моята прокоба.

И във мен твоите думи ехтят.

Ти не чуваш моите въздишки.

Не мечтая, не моля за нищо...

Но дано те видя отново -

във един по-добър свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...