20.04.2010 г., 8:55

Ти си...

1K 1 17

 

 

Ти си...

 

... Ти си... някъде там...
По-невидима и от феите...
а гората се листи... вишните
бяха красиви. Целите бели!

Ти си там... в тишината!
Може би диплиш постеля
за първите прелетни птици...
Славей превзе тук луната!

Той ми пее, а аз те сънувам...
и не искам без теб да го слушам!
Скоро и първият люляк ще цъфне...
Цъфне ли, връщай се тука!

 

 

 

Посвещавам на Виолета Томова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...