Ти си...
... Ти си... някъде там...
По-невидима и от феите...
а гората се листи... вишните
бяха красиви. Целите бели!
Ти си там... в тишината!
Може би диплиш постеля
за първите прелетни птици...
Славей превзе тук луната!
Той ми пее, а аз те сънувам...
и не искам без теб да го слушам!
Скоро и първият люляк ще цъфне...
Цъфне ли, връщай се тука!
Посвещавам на Виолета Томова
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
