25.06.2012 г., 14:51

Ти си мъж

878 0 9

(В допълнение към една тема, която с теб чоплим отдавна)


Ти си мъж!
На теб ти е позволено да скиташ!
Да се връщаш,
щом огладнееш,
щом прихладнее,
щом се наситиш!

И когато поемаш нанякъде,
ми го споменаваш ей тъй,
между другото,
че си нейде с приятели,
че си сам без приятели...
Все едно!
Когато си мисля за теб,
се сещам за вятъра.

Няма защо да ми даваш надежди,
че ме обичаш!
Трябва да се досещам
или тайно да се надявам,
че не съм ти съвсем
безразлична!

Аз съм онази,
зад преградата от заблуди
А страховете ми
са присъщи на женската ми природа.
Затова се надявам,
че ще те опитомя
с моята обич.
Но няма да мога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Затова се надявам,
    че ще те опитомя
    с моята обич.
    Но няма да мога."
    !!!
  • "И когато поемаш нанякъде,
    ми го споменаваш ей тъй,
    между другото,
    че си нейде с приятели,"

    Приличат си.Каквито и посоки да поемат
    остават ветрове.Без дом и спирка.И без стреме.
    Тополите, покрай които се увиват за почивка
    понасят слънце,дъжд,тревога, липса, всичко...

    Аплодисменти! И благодаря за провокацията.
  • Светло и тъжно едновременно. Натъжи ме, но реалността в изобразеното е истината. Чудесен стих, Поли! За пореден път!
    Поздрав!
  • Прекрасно си го написала.Толкова истинско и силно! Поздрав !
  • !...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...