Ти си тук, а сякаш те няма
толкоз близо, а толкоз далечна.
Впила поглед в морето,
сякаш виждаш дома си.
Ти с него говориш,
споделяш тайна сърдечна.
Оичаш го, без него не можеш!
Лицето си плискаш с вода...
И си някак неземна,
ти Русалка всевечна.
Сред вълните, там под небето
спряла точно пред мене.
И е ясно, че моя
не може да бъдеш,
да обичаш човек простосмъртен...
И е ясно, че чезнеш от мен
и от пясъка златен
и от мойте мечти...
© Хари Спасов Всички права запазени