Ти си тук, а сякаш те няма

                толкоз близо, а толкоз далечна.

                Впила поглед в морето,

                сякаш виждаш дома си.

                Ти с него говориш,

                споделяш тайна сърдечна.

                Оичаш го, без него не можеш!

                Лицето си плискаш с вода...

                 И си някак неземна,

                 ти Русалка всевечна.

                 Сред вълните, там под небето

                 спряла точно пред мене.

                 И е ясно, че моя

                 не може да бъдеш,

                 да обичаш човек простосмъртен...

                 И е ясно, че чезнеш от мен

                 и от пясъка златен

                 и от мойте мечти...