Ти спомняш ли си...
Ти спомняш ли си езерото и тревата,
смеха, кънтящ сред дивите гори,
ти спомняш ли си вечерите и луната
и как те гледах в пъстрите очи?
Ти спомняш ли си нашето мълчание,
огъня, китарата и мен,
изпълнена с тихичко желание
да останеш и до утрешния ден?
Ти спомняш ли си езерото, тишината,
покоя нощен, аз и ти,
ти спомняш ли си, утрото, росата,
огрени с топли слънчеви лъчи?
Ти спомняш ли си нашата раздяла,
в душите ни изгаряща тъга,
ти спомняш ли си и жената посивяла,
разказала ни всичкото това?
Ти спомняш ли си моя плач тогава,
от спомена внезапно връхлетял,
от болката свирепа, подивяла
аз себе си се бях познал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Всички права запазени
Хубаво е!
